Манджушри

Манджушри

Манджушри (Скт.: मञ्जुश्री) е бодхисатва представляващ съвършената мъдрост (санскрит: праджна) в Махаяна будизма. Във езотеричния будизъм той се приема като медитативно божество. Манджушри от санскритски език се прежда като „Нежна слава“.[1]Манджушри е известен и с по-пълното санскритско име Манджурикумарабхута.[2] В качеството си на медитационен аспект Манджушри е изобразяван с вдигнат меч в дясната си ръка и от меча излизат пламъци. Това символизира неговата съвършена мъдрост, с която разсича невежеството и дуалните възгледи. Лявата му ръка държи лотосов цвят, поддържащ книга с Праджняпарамита Сутра, което означава пълния разцвет на мъдростта. Когато е седнал върху лъв или лъвска кожа това означава, че напълно е укротил и овладял ума си.

Учените идентифицират Манджушри като най-старият и най-важен бодхисатва в литературата на Махаяна.[3] Манджушри е споменат за пръв път в най-ранните текстове на Махаяна, в такива като сутрите Праджняпарамита и чрез тази асоциация в началото на традицията, той става олицетворение на праджна (трансцендентната мъдрост). Лотосувата сутра посочва неговата чиста земя, наречена Вимала, който според Аватамсака сутра се намира в източната част на рая. Предречено е, че неговата чиста земя е една от двете най-добри чисти земи в цялото съществуване в миналото, настоящето и бъдещето. Когато той постига просветление името му ще бъде Универсална Светлина. В Лотосувата сутра, Манджушри повежда дъщерята на царя на змиите към просветление. Манджушри също така участва в дебат с бодхисатва Вималакирти, описан в сутрата Вималакирти Нирдеса.

Пример за мъдростта на учението на бодхисатва Манджушри може да бъде намерен в Саптаситака Праджнапарамита сутра (Тайшо Трипитака 232).[4] Тази сутра съдържа диалог между Манджушри и Буда засягащ практикуването на самадхи (санскрит: Екавюха Самадхи). Учителят Шен йен обяснява по следния начин учението на Манджушри за въвеждането в състояние на самадхи по естествен начин чрез трансцендентна мъдрост:

Мислете за петте скандхи като за първоначално празни и намиращи се в покой за непроизтичащи, неумиращи, равностойни, без разлика помежду им. По този начин практикувайки непрекъснато през деня и нощта, независимо дали човек седи, върви, стои прав или лежи, той най-накрая се стига до едно немислимо състояние, без какъвото и да е препятствие или форма. Това е Самадхи на действието (Yixing sanmei, 一行 三昧)[5]

В рамките езотеричения будизъм Манджушри е медитивно божество и се почита като напълно просветлен Буда. В Шингон школата на езотеричния будизъм, той е един от тринадесетте божества, на които учениците да посвещават себе си. Той присъства на много места в много от езотеричните будистки текстове като например в Манджушри-мула-калпа.[6] и в Манджушринамасамгити. Неговата съпруга според някои традиции е Сарасвати.

Дзонгкапа, оснотеля на Гелуг приемствеността на тибетския будизъм, както се разказва е получил своите учения от видения от Манджушри.

В Китай

Според легендата Нурачи, пълководец на народа на джурчените в североизчточен Китай, който става император от династията Цин считал себе си за еманация на Манджушри, следователно народът му бил „племената на Манджушри“ или Манджурци.

В Тибет

В тибетския будизъм се използват негови различни медитативни форми, включително защитни като например Ямантака, използван особено в школата Гелуг. Освен това много от висшите лами в тибетската история като Атиша, Дзонкапа, Сакя Пандита, Лонгчен Рабджампа, Джамгон Конгтрул и много други са почитани като негови проявления.

В Непал

В Непал според легендата Манджушри създал долината на Катманду като пресушил езерото, което дотогава било там, а създал и ступата Сваямбху.

  • Мифологический словарь. М., „Советская энциклопедия“, 1990
  • Рерих Ю. Н. Тибетская живопись. Манджушри

Copyright